Как работи? Клик на уникалния ми линк ми носи 1 точка. Всеки, който се регистрира след посещение от моя линк ми става реферал. И така по пираминалната структура, та до пето ниво. Ако съм разбрал правилно – всеки клик от реферал на първо ниво ми носи половин точка, от трето ниво четвърт и т.н.

Защо реших да пробвам? Като цяло съм противник на подобни стратегии, но този път ми стана интересно. Много добре знам каква е идеята на организаторите, но исках да напрява собствен експеримент. Исках да видя какви резултати ще постигна за 24 при силна активност и какво ще се случи през следващите 24 часа без никаква активност.

Как действах. Реших, че ще използвам само два канала – Facebook и Twitter. Сумарно от двете мрежи контактите ми са около 1 100 човек (процента на дублиращите се е не повече от 10). За двете мрежи имах различни стратегии. Във Facebook пусках линка придружен от коментар, който ясно казва какво искам да направят хората и защо. Докато пък в Twitter реших да ползвам доста гадния и груб вариант – подвеждащ текст (голи мадами, бойко борисов и т.н.) + линка. Това се повтаряше и в двата сайта през няколко часа.

Резултати. По пирамидалните нива – успях да привлека 4 души на първо ниво и съответно 6 за второ и 3 за трето. Четвърто и пето – по 0 човека. Резултатите, които направих са Webit Influence index 307.59, BG Rank 8/150, CEE Rank 14/373. Или иначе казано успях да генерирам над 300 посещения на сайта и за това заех позиция 8 от 150 по влиятелност в България и 14 място от 373 в Централна и Източна Европа. Това се случи в първите 24 часа по време на активната ми influence кампания. След това нещата застинаха и промяната днес беше минимална.

Изводи. Като цялто идеята наистина ми допадна, защото 1. има състезателен характер, 2. явява се някакъв вид измерител на това колко и как успяваш да облъчиш контактите си, 3. готин начин за популяризиране на такова събитие, 4. не на последно място при желание можеш да се запознаеш с нови хора от други страни. Минусът е един и той е, че за да продължи да нараства дигиталното ми влияние трябва да спамя непрекъснато. Което определено не ми допада =)

Реакции. В двете социални мрежи се наблюдава 2 много крайни реакции. Във Facebook хората го приеха с усмивка и се започнаха веселите, леко закачливи коментари за “колко ти е голям инфлуенса”. Нямаше сърдити и обидени, което е ОК. В Twitter обаче нещата далеч не седяха така. Всички реагираха бурно и негативно на този “спам” (слагам спам в кавички, защото според мен Twitter като цяло е едно място за див, неконтролируем спам с личен характер). По груби наблюдения най-остро реагираха хора от медии и агенции (предимно маркетинг бъдитата:). Защо? Най-логичното и смислено обяснение е – защото не са се сетили първи да го реализират за тяхната компания. Наистина не виждам друга причина. А ако има – моля да си признаят в коментарите :))

В общи линии това са резултатите от лекинкото ми проучване. Поздравявам Пламен и екипът му за идеята и много нахално ще си поискам една free акредитация :D just kiddin

1. Щастливия – всъщност ако някой има превес над останалите, това е точно този пич с 34%. Той е винаги усмихнат, в добро настроение и никога не говори за проблемите си, защото няма такива. Той е типичния представител на urban обществото. Живее добре, обича големия град и презира малките такива. Той е сноб… храни се в скъпи ресторанти (изпада в дива истерия, когато на съседната маса има ревящо дете, вдига скандал на секундата), не стъпва в кръчми, скара бира и т.н., ходи на театър, изложби и литературни четения. Слуша амбиент, чете GQ, има над 200 чифта кецове, разбира се всички маркови… Има VIP клиентски карти от почти всички магазини в града. Той не напуска пределите на града при никакви обстоятелства. Той не говори с непознати хора или пък с такива, които не са от неговата социална среда. Обича шума и смята, че един град не е град, ако е тих. Никога не си е задавал въпроса откъде идват парите в сметката му. Те просто са там. Никога не е работил, защото не му се налага. Използва тонове чуждици и често мисли на английски. Обича да пътува (до още по-големи градове). Обича фотографията. Увлича се по дизайн, архитектура и приложни изкуства. Има покани за всички партита. Може да влезе във всяко заведение без никакъв проблем, защото фейсконтрола го позвана. Пие Мартини и всякакви коктейли. Смята, че бирата е за алкохолици. Телефонът е неразделна част от живота му. Всички продукти, които нямат логото на Apple върху себе си ги смята за пълни боклуци. Кара огромно BMW. Няма приятели, но има страшно много “приятели”. И това му харесва, защото не го занимават с личните си простотии и драми. Не се интересува от чувствата на хората.

2. Романтичния – нормално, той е пълната противоположност на предишния. Единствената прилика е, че и двамата обичат фотографията. Любимото му занимание е да излезе от скапания град и да се радва на тревите, птичките и пчеличките. Може да съзерцава танца на десетина пеперуди с часове. И го прави. Прекарва времето си като чете, обикаля разни непознати за него места и гребе от живота с пълни шепи. Смята, че една малка къщичка в планината е напълно достатъчна, за да бъде щастлив. Той си е напълно самодостатъчен, но въпреки това има страшно много истински приятели. Обича ги до един, живее с техните проблеми, би направил всичко за тях. Обича да ходи в парка и да пие бира. Скъсаните дънки и раздърпаната тениска са любимото му облекло. “Не дрехите правят човека”, смята той и винаги облича първото, което хване от гардероба. Смята, че всичко е хубаво, добро и чисто. И го вярва с цялата си душа, защото той е такъв. За него работата в офис по 8 часа на ден е нещо недопустимо! Това е престъпление срещу личността. Смята, че щастието е в малките неща, които често остават незабелязани.

3. Бизнесмена – най-важното за живота му е, че той няма живот. Той работи от сутрин до вечер за да осигури на предишните двама спокойно съществуване. Той спи в офиса, провежда първия телефонен разговор за деня още в 7 сутринта и си проверява мейла дори докато спи. Той няма приятели, а бизнес партньори. Смята всичко, което не е свързано с работата му за излишно и ненужно. Смята като калкулатор и прави сметка за всичко. И продължава да работи…

Както казах тези тримата си живеят чудесно. Но за добро или зло периодично в живота им връхлита един четвърти тип:

4. Влюбения – той е като ураган. Идва от нищото, но нанася огромни щети върху другите трима. Той е отдаден изцяло на обекта на своята любов. Мисли само за това. Не може да прави нищо друго, защото е изключително разсеян… да мисли за любовта си. Неконтролируем е, защото постоянно иска да изкрещи на света какво чуства, но не смее. И излива яда си върху другите трима. Направо им разказва играта. А когато си тръгне, след него остават само разрушения.

Така стана и с “Hot in Cleveland”. Сериалът стартира тихо-мълком по кабелната мрежа TV Land, която така или иначе се губи от телевизионната карта. Такива сериали са ясен пример как не бюджета и телевизията са важни за успеха. По-важни са сценария и най-вече – каста. А когато в каста е Златното Момиче Бети Уайт, успехът е гарантиран.

Накратко: три приятелки пътуват и самолета им каца принудително в Кливланд. Не успяват да си тръгнат веднага от там и отиват в местния бар, където предизвикват фурор сред мъжете. Така те решават да се позадържат в Кливланд. Нанасяйки се в къщата се запознават с Елка (Бети Уайт), която стопанисва имота от маса години.

Изключително свежа комедия, с много готин актьорски състав и прекрасни скечове!

Sneak peak можете да гледате тук, а това е промото за девети епизод, който определено е най-готиния до момента. Първи сезон е от 10 епизода (десети ще бъде излъчен утре), а вече стана ясно, че ще има и втори.

Идеята на тази “Неделна разходка” беше да посетим пещерата “Темната дупка”. Обаче се оказа, че въпросната пещера е съвсем близо до гарата и затова продължихме нагоре към кръста и паметника. Една част от групата стигнаха до паметника, друга хукнаха да търсят пещери, а третата (в която и аз) се размазахме на една малка ливадка, до която има борова гора. Повечето панорамни снимки са правени от тази ливада. Гледката наистина е умопомръчаваща. Седях на ръба на скалата и всичките ми сетива се радваха, че в този момент съм там.

Когато човек седне на земята, облегне се на някое борче, заслуша песните на птичките (или песни от iPod-а си, въпрос на избор) и се втренчи в безкрайността, първата мисъл, която изплува в главата му е “не искам да се връщам в града”. След това идва и продължението на тези мисли, което почва да разсъждава защо хората обичаме да си правим живота труден. Нима няма да е по-лесно да имаме една малка, схлупена къщурка в гората, едно дворче, в което да отглеждаме разни насаждения и животинки и по цял ден да се радваме на гледката? Нима цялата тази суета на големия град ни е необходима? Нима ни е нужно да работим по 20 часа в денонощието? Нима ни трябват скъпи телефони, луксозни коли, огромни апартаменти? За какво са ни? Все повече стигам да извода, че тези придобивки не ни радват, те временно създават илюзията, че сме щастливи в консуматорския свят, в който живеем. Щастието е много относително понятие и е различно за всеки. Но в основата на щастието е любовта. Т.е. присъствието на любимият човек трябва да е достатъчно да сме щастливи. Не iPhone 4 или X5-цата…

Но да се върна на разходката :) Препоръчвам горещо да посетите това място. Тук трябва да похваля БДЖ за това, че отиването до там е рай. Влакчето е Сименс и реално не се усеща, че се пътува. Също така трябва да наругая БДЖ, че връщането е в стара ръждясала метална консерва, от която не си много сигурен, че ще слезеш жив. Дори цената на билета е с 50% по-висока от тази за Сименс-а, което е едно голямо българско недоразумение.

Още снимки можете да видите тук.

Въпреки че е римейк на доста успешния новозеландски Outrageous Fortune, Scoundrels се оказа много приятно сериалче, което тръгва леко мудно, но въпреки това става за гледане.

Историята накратко: семейство Уест са класни крадци, които стоят зад почти всеки обир в Палм Спрингс. Докато един прекрасен ден бащата не влиза в затвора. Твърдо решена, че децата й няма да свършат по подобен начин, Черил решава, че от този момент ще водят нормален и честен живот. Разбира се да изкорениш нрава си е доста трудно, особено когато сменяш охолния живот с нормалното ежедневие на трудещ се човек.

До момента са излъчени 5 епизода.

Пак казвам – рядко хубав филм. Много положителен, надъхващ и младежки. Историята е за улична денс банда, която трябва да се подготви за голям турнир. Но както често става лидера на бандата ги изоставя в най-лошия момент и те трябва да се справят сами. Попадат в Кралската балетна школа, където им дават място да се подготвят, но при положение, че вземат в групата си хора и от балетните групи. Излишно и да казва, че филма има happy end.

Все още върви в CinemaCity и ако решите да изневерите на сапунките по националните телевизии, то Street Dance 3D е идеалното решение.

Критиците успяха да го съсипят още преди да излезе по кината и резултатите му бяха плачевни. Това и накара Warner да прекратят плановете за следващите 2 филма. Жалко наистина.

Киното, както и телевизията са един мираж, който поддържа надеждите на хората, че могат да живеят богато и щастливо. Това е индустрия, която има само една цел – да ни накара да си харчим парите. Жените гледат Sex and the City и се опитват да бъдат като Кари, мъжете гледат Агент 007 и се опитват да бъдат като Бонд. Перфектно смазана машина, която кара милиони хора по света да си източват кредитните карти за вещи, които поне малко ще им помогнат да си приближат до образа, който се опитват да подражават. Образ, който не съществува.

Но ако оставя настрана философските си размисли и страсти, Sex and the City 2 е един наистина много приятен филм. Комедия, която си заслужава да се гледа просто така. За разнообразие… А и ще ме извинявате, но подвизите на Саманта не са за изпускане :D