Source: dreamstime.com
Your mama so fat when she step on the Weight Scales it says…’to be continued’…
Любим виц. Не знам защо повечето дебели хора не могат да се шегуват с този си недостатък. Може би аз съм твърде самокритичен и обективен, не знам, но винаги съм осъзнавал факта, че съм дебел и това никога не ме е карало да се притеснявам или да имам ниско самочувствие от факта.
Да споделя малко предистория на моята ширина. Малко хора знаят, че всъщност причината да съм дебел далеч не е непрекъснато плюскане на огромни количества вредни храни, застоял живот и т.н. Истината е съвсем друга. Преди доста години претърпях тежка операция в следствие на спукан апендицит. Може би ако българските “светила” в медицината бяха разбрали по-рано какво ми има, а не ме лекуваха от някаква форма на настинка нямаше да се налага да ми изрежат част от тънките черва, другата част да промият основно. А, и може би щяха да ми спестят няколко дни кома. Както и да е. След операцията ми беше забранено напълно да правя каквито и да е физически натоварвания, които могат да причинят разкъсвания (и евентуално смърт). Това разбира се доведе до дебелеене.
През годините дебелината така и не успя да се превърне в някакъв комплекс. Имах няколко опита за безумни диети, като с една от тях наистина щях да си докарам смърт (Дюкан) и то само за 45 дни спазване в началото на 2010 година.
Миналото лято ме поканиха на благотворителен бал. Не знам какво ме тръшна, но реших да мина да си купя чисто нов костюм за целта. Жената, която работи в магазина почти ми се скара, че никога не ползвам колани и така визията ми изглеждала незавъшена. Което си е самата истина. Но ви уверявам, че нито един дебел човек не се и замисля за колан, не защото не му пука за завършеността на визията, а защото е нещо, което в 90% от време ще му създава дискомфорт. Всякакви форми на пристягане в корема – колани, ластици и пр. са изключително досадни за дебелите хора, а често и болезнени. Както и да е, реших да си купя и кожен колан. Колан, който се оказа, че ще изиграе важна роля в живота ми.
От миналото лято до ден днешен коланът е аксесоар, без който не излизам навън. Но не това е важното. В началото на тази година една сутрин осъзнах, че втората дупка на колана, която в началото ползвах с доста зор вече не е решение и боязливо преминах на трета. О, изненада. Това ме накара да си кажа “Отслабнал си, Владимире!”.
Замислих се, че щом съм свалил килограми и то в периода, в който бях спрял тениса, значи мога да направя и нещо повече. Като за начало спрях да ползвам всякакви форми на транспорт и ги замених с ходене пеш. Първите дни е шибано. От НДК до Съдебна палата е разстояние, което може да се окаже голям зор. Днес дестинацията НДК-Дарик радио или НДК-Централна гара е нещо изключително нормално. Седмици по-късно се престраших да пробвам панталон, който ми беше тесен още когато го купих. Стана ми. Така реших, че ще променя и хранителния режим. Първо спрях всекидневната употреба на Кола. След това изключих всички форми на сладкото освен шоколада. Пърженото присъстваше не повече от веднъж седмично. Тогава дойде и момента, в който спрях да се храня изобщо. Сутрин ставам и пия чаша кафе със захар, следобяд ям шоколад или директно прескачам, а вечер – пиле или теле със зеленчуци. И държа да кажа, че това е решим, който не ме тормози. Т.е. ако ми се прияде нещо – ям го. И така до днес. В този ред на мисли вчера един приятел ми каза “Първо спря да спиш, след това спря да ядеш… явно си вампир” :)))
25 килограма и 12 сантиметра от талията по-късно с гордост мога да споделя, че днес се наложи да си пробия шеста дупка на колана. Нито един панталон не ми става, а всички блузи ми седят като чувал. Чувствам се по-лек, по-щастлив и започвам все повече да харесвам отражението в огледалото.
Но няма да спра дотук. От май започвам спортната програма, която си бях планирал още за март, но почти потрошения ми крак ме възпрепятства да започна. Тенис и фитнес ще ми запълват делничните дни, а неделята ще е посветена на голф.
Вече напълно сериозно обмислям възможността най-после да си сложа силиконов пръснен на стомаха. Почнах да проучвам и възможността лятото с ходенето до САЩ да си направя и Gastric Bypass. Доста четене и мислене по темата му ударих, ще видим…
Съвет към дебелите хора: вместо да се срамувате от килограмите си, намерете стимул да ги свалите. Повечето хора си мислят, че причината да отслабна е връзката, която започнах в края на миналата година. Не. За добро или зло, не съм от хората, които биха се променили заради друг човек. Просто осъзнах колко много се обичам всъщност.
Съвет към слабите хора: няма лошо да се подигравате на дебелите. И аз го правя понякога. Но имайте предвид, че един човек не задължително е дебел, защото плюска като свиня.
Та така. Коланът се оказа нещо много ценно. Той е сантиметъра, който е винаги с мен. И му благодаря. Когато човек има непрекъснато мерило нещата се променят доста. Стумилът става все по-голям и по-голям.
Много се изговори, много се изписа, но като теглим чертата можем да кажем само едно – жалко, че не се случи.
В последно време все по-рядко успявам да се изненадам от телевизионно предаване. Каквото и да си говорим, в момента има огромна липса на свежи идеи и често се създават предавания, които поразително приличат на други.
Все по-рядко пускам телевизора. А когато го пусна – изобщо не минавам през националните телевизии. Те обикновено се занимават с “изключително важни теми” или лижат задника/топките на Бойко Борисов. Ама как да не споделя някоя друга мисъл за т.нар. пролетен телевизионен сезон.
